Български празници
Тук се намира списък с официални празници на България.
Празникът - това е лицето на народа. В българските празници се съчетават древни традиции и вярвания на хората, населяващи тази територия от Балканският полуостров. Според експерти етнографи в България има повече от 10000 церемонии, свързани с празниците.
Повечето празници са традиционно свързани с работната дейност на българите, със земеделие, животновъдство и производство на вино.
В българският празничен календар, заедно с древните ритуали отдавна влезли в манталитета на българите, има и празници, които се появиха наскоро. Тези модерни, международни празници, също намереха живота си в България.
Българите са православен народ, около 85% от населението изповядват православната вяра, затова толкова много празници са свързани с православното християнство. В страната живеят също така турци, роми, арменци и евреи, чиито празници са много интересни.
България е една древна държава, чиято история датира от мъглите на времето. Първото българско царство, разположено на територията на днешна България е основано през 681 г. от хан Аспарух в съюз със славяните на юг от Дунав.
Държавата два пъти попада под чуждо владичество - Византия и Османската Турция. От друга страна, българите, може би са единствената нация в света, дори и след седемте века на чуждото владичество е успяла да запази вярата си и езика, писмеността и традициите.
Всичко това, разбира се, е оставило своят отпечатък върху спецификата на българските празници, които са неразривно свързани с историята си.
Национални празници на България:
След Ивановден в България се празнува Бабинден. Това е древен празник, който е запазен и до наши дни от езическите времена. Той е посветен на акушерките, които в старото време, помогаха при раждането. Като цяло този празник се възприема като един вид женски отговор на определено мъжките празници като Богоявление и Ивановден.
Смята се, денят на "Свети Валентин" съществува вече в продължение на повече от 16 века, но празниците на любовта са известни, от още по-ранни времена - от времето на древните езически култури. Например римляните в средата на февруари, празнували фестивал на еротиката, наречена Луперкалия, в чест на богинята на любовта - Juno Februata.
Корените на празника произлизат от древните времена, когато българските земи били обитавани от племената на древните траки, повече от всички се е почитавал Дионис - бога на виното и лозята. Дошли през VII век, в североизточната част на Балканския полуостров, предците на съвременните българи приели тракийските традиции на винарството и лозарството. В езическите традиции на националното съзнание се е наложил впоследствие празника на виното.
Осми март - Международен ден на жените (International Women's Day) - Световен ден на жената е празник на който се празнуват постиженията на жените в политическата, икономическата и социалната сфера, отбелязва се миналото, настоящето и бъдещето на жените по света. Празникът се чества от Организацията на Обединените Нации, както и в някои страни - Русия, Армения, Азербайджан, Беларус, Украйна - този ден е национален празник.
Гергьовден, или Денят на Свети Георги - един от най-важните и най-красивите празници през пролетта. В народа той е свързан със селското стопанство (Джордж на гръцки означава "земеделец"), с животновъдството и по-общо с пролетта и обновяването на природата. В България Св. Георги се смята за един воин, защитник и покровител на овчарите и добитъка им.
Будителите в България е прието да се наричат активистите на националното и културното възраждане в началото и средата на 19-ти век, когато страната все още е била под турско робство. Те са били предимно обикновени учители и свещеници, но с тяхното ораторство, те успели да настроят хората и да дадът начален тласък за развитието на националното съзнание.
Бъдни вечер (или, както се нарича още - "Малка Коледа", "Крачун") - един от най-добрите семейни празници, изграден през времето в свода на българските национални празници. Това вид тържество в навечерието на празника: Бъдни вечер е изцяло посветен на подготовката за големият празник - Рождество Христово, Коледа.
Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич в България се празнува през първите часове след полунощ. От една къща към друга започват своят поход коледарите, които чакат всички. Това са млади, неоженени юноши и момчета на възраст от 12 до 20 години (а понякога и повече). Те са облечени в национални носии. Всички те са облечени празнично с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Шарените тояги играят важна роля в обредните танци.














